Постинг
31.10.2011 08:55 -
Надежда Захариева
И искам, и не искам да съм с теб.
И те обичам, и не те обичам.
Душата ми е кръстопът свиреп –
и те отрича, и не те отрича.
Навярно ще направя грешен ход.
Навярно след това ще съжалявам.
Но, знам, ще те превърна в епизод
с въздишката: „Животът продължава.”
* * *
Благодаря, че беше хладен с мен.
Бездушен, безсърдечен и безчувствен.
От сляпата ми обич изкушен,
друг някой шанс такъв не би пропуснал.
Дълбоко, искрено благодаря!
Боли да си отхвърлен, не отричам.
Но аз самата себе си прозрях
чрез болката. И двойно те обичам.
* *
Диалектика
Безброй илюзии загубих.
С безброй надежди се простих.
И любих, ала неналюбих.
Греших, ала ненагреших.
Душата в мен жадува нещо.
Какво – сама не знае май.
И като пламъче на свещ тя
се лута между ад и рай.
* * *
На сбогуване
Не се проклинай, че ме срещна,
че с мен духа си изгори.
Във болката от всяко нещо
зрънцата мъдрост намери.
Спечелиш ли, не тържествувай.
Загубиш ли, друг не кори.
От живите не се страхувай.
Със мъртвите не се бори.
А щом напусне те жена,
и в себе си търси вина.
|
|
Вълнообразно
Няма коментари
