Постинг
06.10.2012 19:44 -
Етюд в жълто..
Етюд в жълто..Една жена във жълто цяла, вървеше недалеч пред мен,
и светкаше като махало полата й от жълт сатен.
Разтапяше се тъмнината на есенния скучен мрак,
щом стъпеше красив и златен високият й строен крак.
Вървях подире й замаян от лъскавите обеци,
които скачаха, звънтяха и пееха като щурци.
И изостанал като мравка, се лутах като в сън дълбок,
изгубил безвъзвратно в мрака звука на жълтия й ток.
Но бе ми светло на душата, и бе ми пътят озарен,
с надеждата, че в тъмнината една жена върви пред мен..
Владо Любенов
Няма коментари
