Далеч съм аз от теб
и за болката ми няма лек
сърцето ми кърви,
а толкова далеч си ти.

Прости ми,
че немога да бъда до теб
в труден или радостен миг
за теб!

Опитах да те забравя
и спомена дълбоко
да заровя,
но така лесно
не се забравят
ангелските ти очи
стопящи ме като
огнени лъчи,
къде си ти сега,
защо обрече
сърцето ми на вечна тъга
какво туй съм ти сега .

Защо обрече сърцето
на вечна тъга.
Какво туй съм ти сторила
сякаш на клада цялата ме изгори.
Остана само огъня на любавта,който ти запали някога.
Липсваш сега!

И както пустинятя жадува за капка вода,
така аз жадувам да видя осъщаствена своята мечта.
Мечта родена от пламъка на любовта и убита от съдбата.